Какво е Магнетар?

Magnetar-3b-450x580

Магнетарът и линиите на магнитното му поле

Кратка история

Теорията по отношение на тези обекти е от от Робърт Дънкан и Кристофър Томпсън през 1992 година, но първите големи изблици на гама лъчи, за които вече знаем, че са от Магнетар, са открити през 1979. Тогава никой не е бил наясно какво точно може да изхвърли такова колосално количество енергия.

Какво е Магнетар?

Подобно на други неутронни звезди, Магнетарите са около 20 километра в диаметър и имат по-голяма маса от тази на Слънцето. Плътността на един Магнетар е толкова голяма, че ако може да отгребем една чаена лъжичка от него, тя би тежала над 100 милиона тона!

Характеристики

Магнетарите се отличават от другите неутронни звезди със своите по-силни магнитни полета, както и със сравнително по-бавното си въртене от тях. Магнетарът се завърта веднъж на всеки 1-10 секунди, а при типична неутронна звезда едно завъртане трае по-малко от секунда. Мощното магнитно поле поражда много силни и характерни изблици на гама лъчи. Активният живот на Магнетара е кратък. Силата на магнитните им полета спира след около 10 хиляди години, след което активността и силата на рентгеновите емисии намаляват. Като се има предвид броя на Магнетарите наблюдаеми днес, една оценка поставя броя на неактивните Магнетари в млечния път на над 30 милиона. Активните са едва около 10.

Как се заражда Магнетарът?

Когато от свръхнова една звезда колапсира в неутронна звезда, нейното магнитно поле увеличава драстично силата си. Дънкан и Томпсън изчисляват, че когато се завърти, температурата и магнитното поле на новосформираната неутронна звезда попада в правилните диапазони, и когато „механизмът на динамото“ се задейства, топлинната и ротационната енергия се конвертират в магнитна енергия, което още повече увеличава магнитното поле, а резултатът е – Магнетар. Смята се, че една на всеки 10 експлозии на свръхнови се превръща в Магнетар.

Add Comment