23 години след Съединението между Княжество България и Източна Румелия, България обявява своята Независимост. Страната ни става царство, което пълноправно се включва в международните отношения на “политическата маса”. Княз Фердинанд е провъзгласен за цар, авторитетът на държавата се издига и тя поема стремглаво към осъществяване на националния си идеал – обединяване на всички български земи (Мизия, Тракия, Македония)!
Кратко предисловие :
Берлинският договор от 1878 г. е като верига, която е “притиснала” България и ѝ пречи да се развива както в стопанско , така и в международно отношение. Благоприятна възможност за обявяване на независимостта на страната настъпва през септември 1908 г. Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а Великите сили са вперили поглед към драмата между Германия и Франция в Мароко. В Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка.
Време е за действие :
Правителството на Александър Малинов, което е начело на България, конфискува транспортната линия и на 22 септември 1908 година в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена Независимостта на отечеството ни, като княз Фердинанд приема титлата “цар на българите”. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Последствия:
В увода на статията ни ви изброихме примери за значението на самостоятелността на страната. Обаче това не е акт, който се приема с радост от всички страни. За щастие, Берлинският договор е двойно нарушен ( от София и от Виена), а Великите сили не са състояние да поведат мащабна война, така че усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Решение:
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са протоколи между България, Турция и Русия. Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали от Руско-турската война, Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а родината ни се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка.
Щастлив край:
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта ни през април 1909 година. В историята на страната ни следват бурни събития, но акцентирайки върху Независимостта, чрез този акт успяваме да се присъединим към “политическата маса” на световните лидери.
“Съединението прави силата, силата прави Независимостта” – Стефан Стамболов! Честит празник, българи!
Източник: Исторически хроники
