От най-ранна възраст научаваме за проявите на завист в библейски, митологичен и дори приказен свят и деструктивната им същност. Нима на нас хората ни е по-трудно да пожелаем нещо чуждо?! Не! В ежедневието си непрекъснато се сблъскваме с хора, които са постигнали целта, която и ние сме преследвали или притежават вещ, която смятаме, че и на нас ще донесе удовлетворение.
Неусетно, в подобни моменти се поражда завист, защото тази негативна емоция е заложена в нашите души. Разсъждаваме така: “Той не е постигнал/а успех без чужда помощ” или “Не е добър в заниманията си, има много пари и добри познати”.
Сега е моментът да ви попитам защо и ние като Нютон да не стъпим върху раменете на някой гигант и да черпим знания и удовлетворение от него. Ако не завиждаме, а се радваме за нечий чужд успех, не виждам причина да не изпълним намеренията си . “Успехът е да харесваш себе си, да харесваш това, което правиш и начина, по който го правиш“ , Нютон е успял, защо не и ние?!
