В тази статия ще Ви разкажем за постъпката на Мито Лазаров, човек, никому известен. Неговото дело не е съизмеримо с това на Васил Левски, но заслужава признание. То трябва да ни напомни, че за народната свобода трябват безрезервно отдадени сърца. Със своите крачки този мъж се докосва до великия идеал за Свободна България.
За да има успех Априлското въстание, войниците трябва да бъдат снабдени с оръжие, по нищо отстъпващо на това в Османската империя. За жалост богатите българи не искали да се бръкнат, а сиромасите дали каквото имали спестено. На революционерите им останало едно решение – да закупят на кредит от турски чорбаджия лой и пастърма и да я продадат във Влашко. Така ще се сдобият с исканите пари за оръжие. Това било решено, но трябвало да се намери поръчител на кредита. Било ясно, че комитите няма да върнат спечелените пари на турчина от чужбина, а ще го завлекат. Доскоро смелите борци за свобода започнали да недоволстват, защото не искали да си слагат подписа под този фалшив договор. Повечето казвали: “Този, който подпише за поръчител, значи след това да му изгонят челядта на улицата” ; “Да му разпродадат събиран с години имот на безценица” ; “Като едното нищо съдиите ще му разсипят всичко, що е градил. Заради една такава авантюра всичко ще отида на вятъра” ; “Кой ще е съгласен да си плюе на името? А где е гаранцията, че ний ще победим турската държава?… Колко често работите така се преобръщат, че става точно туй, дето и не си го помислял” . В този момент Мито Цветков демонстрирал храбростта си и заявил, че той ще поръчителства при спазаряването на стоката да се вземе на кредит. В този момент е послушал сърцето си, което му е нашепвало, че това е правилното решение. Впоследствие търпял укори и от съпругата си, на които кротко отговарял: “Тихо, тихо, каква патриотка си, що не милееш за свободата. Като стане Българско, няма да има вече данъци…” Докрай смелият българин не отстъпил от думата си, внимателно изслушвал следващите заръки за успешното пренасяне на стоката и старателно ги изпълнявал, притеснявайки се не за себе си, а за успеваемостта на народната мисия.
Цитатите са взети от книгата “Апостолските времена” на Николай Иванов.
