Ако се върнем назад във времето и надзърнем в прашните книги на Американската история, ще видим, че имигрантите са играли ключова роля за нейното развитие. Те са пристигнали на територията ѝ, търсейки реализация, бягайки от война или етнически и религиозни преследвания.
Тези учени, благодарение на упоритостта и интелигентността си, са обогатили науката с открития в множество области – от теоретичната физика до биохимията. От 2000 година, 40% от спечелените Нобелови награди са присъдени на американци в областите химия, физика и медицина – 31 от 78 награди са спечелени от имигранти, според доклад на Forbes.
С огромно удоволствие и чест, ще ви представим 11 учени, чиито различни пътища са ги довели в Америка – страна, която са приели за своя и са я направили наистина велика! Не, не са построили стени, а мостове, за да може науката да се свърже, развие и да достигне до колкото се може повече хора.
1. Джон Джеймс Одюбон – натуралист, орнитолог и художник-анималист (1785 – 1851)
Джон Джеймс Одюбон е роден във френската колония Свети Доминик (днес позната като Република Хаити) и прекарва детството си в Нант, Франция. На 18 години (1803 г.) е изпратен в Америка, за да избегне участие във Френската армия.
Одюбон изследва и документира наблюденията си в областта на дивата природата, като демонстрира специален интерес към птиците. Той описва 25 вида птици и 12 нови подвида, но може би е най-известен със своите нетрадиционни и живописни рисунки на птици в техния естествен хабитат, които рисува с особено внимание и с анатомични подробности. Неговото най-голямо постижение е книгата “Птиците на Америка”, която включва 435 таблици с 1065 рисунки на птици. Тя се издава в 4 тома през годините (1827 – 1838) във вид на луксозен албум с огромни размери.
2. Джон Муър – натуралист и писател (1848 – 1914)
Джон Муър, шотландско-американски натуралист и писател, е роден в Шотландия и емигрира в Уисконсин, САЩ със семейството си през 1849 г., когато е на една годинка. От дете е очарован от природата и пише подробно за красотата на естествения свят и по-специално за забележителния пейзаж на Калифорния, националния парк “Йосемити” и планинската верига Сиера Невада.
Муър публикува 10 книги и 300 статии, описвайки своите пътешествия и насърчавайки опазването на дивата природа. Той е инициатор на създаването на няколко национални парка, включително Йосемити, Вкаменената гора (национален парк в Аризона) и Гранд каньон. Освен това, той работи в тясно сътрудничество и с президента Т. Рузвелт (вляво на снимката) за създаването на програми, които да опазват природата на цялата страна.
3. Алберт Айнщайн – теоретичен физик (1879 – 1955)
Роден в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя в еврейско семейство, Алберт Айнщайн изминава по-сложен път, докато получи своето американско гражданство.
На 17-годишна възраст (1896 г.) отказва своето вюртембергско гражданство, за да избегне военна служба. Заминава за Цюрих и през 1901 г. получава швейцарско гражданство. Между 1914 и 1933 г. Айнщайн живее в Германия и е директор на института по физика в Берлин. В началото на 1933 г. нацистите взимат властта в Берлин. Поради последвалите преследвания срещу евреите, Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство и заминава за Америка. Неговата известност и смелите му изявления срещу националсоциализма и фашизма предизвикват откровени нападки срещу него и теориите му в родната му страна. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
Емигрира в Америка и приема позиция като професор по теоретична физика в Принстън. Получава американско гражданство през 1940 г. През цялото време поддържа две гражданства – американско и швейцарско.
Айнщайн получава Нобелова награда по физика през 1921 г. за откриването на фотоелектричния ефект. Той е известен и със създаването на общата и специалната теория на относителността, променящи светa на физиката завинаги.
4. Гърти Кори – биохимик (1896 – 1957)
Родена в Прага, Чехословакия – днес позната като Република Чехия – Гърти Кори получава докторантура по медицина през 1920 г. Емигрира в Америка със съпруга си Карл Фердинанд Кори през 1922 г., като получава американско гражданство през 1928 г.
През 1947 г. Гърти Кори получава заедно със съпруга си Карл и аржентинския физиолог Бернардо Усай, Нобелова награда за откриването на механизма, по който гликогенът се разгражда в мускулните тъкани на млечна киселина и после обратно се ресинтезира в организма и съхранява като източник на енергия – процес, известен като “Цикъл на Кори”, открит от тях през 1929 г.
5. Албер Клод – биолог (1898 – 1983)
Албер Клод е роден в Лонглиер, Белгия и получава медицинско образование през 1928 г. Клод пътува до Ню Йорк същата година, за да работи в Рокфелеровия университет. Става американски гражданин през 1941 г., като поддържа двойно гражданство с Белгия.
За откритията си по отношение на структурната и функционална организация на клетките, Клод получава Нобелова награда за медицина през 1974 г., заедно с ученика си Джордж Паладе и Кристиан дьо Дюв.
6. Мария Гьоперт-Майер – теоретичен физик (1906 – 1972)
Мария Гьоперт-Майер е родена в Катовице, Германия (днес Катовице, Полша). Завършва Гьотингенския университет, където получава докторска степен по физика през 1930 г. Тя емигрира в САЩ същата година със своя съпруг, а през 1933 г. получава американско гражданство.
По време на Втората световна война работи по едни от най-секретните проблеми на разработването на атомната бомба. По-късно в Чикаго тя открива слоестия модел на атомното ядро. Именно за тази си работа получава и Нобелова награда по физика през 1963 г.
7. Енрико Ферми – физик (1901 – 1954)
Енрико Ферми е роден в Рим. Получава своята докторска степен по физика от Университета в Пиза през 1922 г. Ферми получава Нобелова награда по физика през 1938 г. за “демонстриране на съществуването на нови радиоактивни елементи при бомбардиране с неутрони и за откритието на забавянето на неутроните“. През същата година (1938 г.) бяга от Италия, заради наложената фашистка диктатура от Бенито Мусолини. Става американски гражданин през 1944 г.
Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 г. заедно с Пол Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име – фермиони.
Ферми е може би най-известен със своето участие и лидерство в топ-секретния Манхатански проект, формиран от американското правителство през 1941 г. Под контрола на Ферми, другите физици, участващи в проекта, произвеждат първата контролирана ядрена верижна реакция – пробив, който довежда до производството на първите в света ядрени оръжия.
8. Ханс Бете – физик (1906 – 2005)
Роден в Страсбург, Германия (днес Страсбург, Франция), Ханс Бете учи физика в Университета във Франкфурт и получава докторска степен през 1928. След като нацистката партия идва на власт (1933 г.), той е отстранен от поста, който заема в Университета в Тюбинген – асистент професор. Бете заминава за САЩ през 1935 г. Получава гражданство през 1941 г.
В Щатите, Бете се включва в екип, който разработва атомни арсенали. Тази работа го мотивира по-късно да обърне общественото внимание в посока адекватно образование за ядрените оръжия и контрола им. По-късно, заедно с Алберт Айнщайн, той се обявява срещу ядрените изпитвания и надпреварата във въоръжаването.
Той е носител на Нобелова награда по физика за 1967 г. за изследването на звездния ядрен синтез.
9. Елизабет Стерн – патолог (1915 – 1980)
Елизабет Стерн (Elizabeth Stern) е родена в Онтарио, Канада. Посещава медицинско училище в Университета в Торонто и получава своето американско гражданство през 1943 г. Тя става професор по епидемиология – наука, която изучава причините за възникването и разпространението на болестите – в Университета в Калифорния през 1964 г. и става един от първите изследователи, които изследват болни и заразени клетки.
Стерн публикува проучване, което показва взаимовръзката между херпес симплекс и рака на маточната шийка. Нейното проучване се смята за първото, което свързва специфичен вирус със специфичен вид рак. Тя наблюдава и изследва клетките на маточната шийка, като проследява състоянията, през които преминават (от здрави до заразени), с цел по-скорошно и успешно лекуване на рака.
10. Рита Леви-Монталчини – невролог (1909 – 2012)
Рита е родена в Торино, Италия. Тя учи медицина в Торинския университет, като се дипломира през 1936 г. По време на Втората световна война, Монталчини живее в несигурни условия по време на режима на Мусолини. Отстранена от академична работа и в нелегалност, заради еврейския си произход, Рита провежда неврологични изследвания на пилешки ембриони в импровизирана лаборатория в собствения си дом.
През 1946 г. приема покана от Университета Вашингтон в Сейн Луис, САЩ, където в продължение на 30 години провежда най-значимата си научна дейност. През 1986 г. Леви-Монталчини и колегата ѝ Стенли Коен печелят Нобеловата награда за медицина за изследванията си върху факторите на растеж, които са от огромно значение за разбирането на механизмите на раковите заболявания (как клетките се делят и размножават).
От 2001 г. тя е пожизнен сенатор в Сената на Италианската република. През 2004 г. влага научния си и личен авторитет в успешната кампания срещу решението на тогавашния министър на образованието да премахне биологичната еволюция от националния учебен план.
11. Чиен Шиунг Ву (Chien Shiung Wu) – експериментален физик (1912 – 1997)
Чиен Шиунг Ву, позната още и като “Първата дама на физиката”, е родена в Китай. През 1936 г. тя заминава да учи физика в Калифорнийския университет, Бъркли, където специализира в областта на ядрения разпад и получава докторска степен през 1940 г. Става американски гражданин през 1954 г.
Ву разработва инструменти за откриването на радиацията като част от Манхатанския проект, като работи с други учени, за да усъвършенства метод, който разделя металния уран на изотопи, които увеличават нивото на урана, нужен за захранване на атомна бомба. Тя е първата жена, която е избрана за президент на Обществото на американските физици през 1975 г. Тя е първата жена, която получава наградата “Cyrus B. Comstock Award” на Националната академия на науките на САЩ и първата дама, която получава почетна докторска степен от Принстънския университет.
Източник: LiveScience
