Има няколко важни неща тук – някои с участието на хартията и някои с участието на кожата ни.
По-голяма част от порязванията с хартия се случват по пръстите на ръцете. Ръцете ни са доста сложни сензорни инструменти и са абсолютно претъпкани с нервни влакна, наречени ноцицептори. Тези приятели усещат температура, натиск и болка. Истината е, че толкова малка драскотина не би била забелязана и усетена, ако тя е на някое друго място, но сигналите за болка, които се изпращат до мозъка при порязване на пръста са многократно повече.
За да станат нещата по-лоши, идва етапът след порязването – тогава осъзнаваме, че ползваме ръцете си през целия ден и всичко, което се докосне до раната, ще бъде дразнещо. Друг важен фактор за бавното зарастване на раната е подвижността на ръцете със всичките ѝ стави. Това много често прави раната да се отваря и разранява.
Но да пристъпим към същината на проблема…
Защо порязването с хартия е толкова болезнено?
Добре, ясно е, че ръцете са много чувствителни, но защо едно леко порязване с хартия често е много по-болезнено от порязване с остър нож? Обикновено острието дори и на най-тъпия нож би трябвало да бъде много по-остро от която и да е хартия.
Хартията е истинска нинджа – докато ножът е твърд и прави сравнително чисто разрязване, хартията се огъва и прави много повече микроскопични увреждания на кожата. За сметка на това раната не е толкова дълбока, и кървенето да е ограничено или въобще да липсва.
Липсата на кръв, която да се съсири около раната, нервите около разреза са изложени на въздух и други неприятни дразнители, което може да направи болката по-забележима и дълготрайна.