Чен Шенейн /Chen Xinyin/ е 48-годишен китаец с труден живот, който обаче превръща в необикновен и достоен за възхищение. Той губи двете си ръце на 7-годишна възраст вследствие от токов удар, но продължава и до днес да работи в семейната ферма. Когато навършва 20 години Чен губи баща си, сблъсквайки се отново с болката и отговорността, която трябва да поеме за болната си майка.
С течение на времето здравето на единствения му родител се влошава и обстоятелствата не се развиват благоприятно за Чен. Някои хора биха предположили, че той ще се сломи и ще започне да моли за помощ, но именно на подобни хипотези мъжът отговаря гневно : “Аз нямам ръце, но имам добре развити крака!” За жалост не се изкарват много пари само с тяхна помощ.
Забележителният мъж се е научил дори да готви с краката си, тъй като няма кой да му помогне в домашната работа и в грижите за парализираната му майка. След като приключи вкъщи, той се отправя към фермата, за да продължи да се труди.
Силата на духа си проличава в трудни и наглед безизходни ситуации, когато “борбата е безмилостно жестока”. Наполеон е казал, че чуждата глупост не ни прави по-умни. Чудя се дали чуждото нещастие ни прави по-благодарни и по-удовлетворени от живота, който водим?! Надявам се поне да ни накара да бъдем по-добри и да си помагаме в различни моменти. Казвам различни, а не лоши, защото ” “Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.” /Елин Пелин/
Източник: BoredPanda