Целеустремеността на един народ- Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Съединението е знаменателно събитие в българската история. То се противопоставя на Берлинския диктат, успявайки да обедини нацията под властта на българския княз. Със своите 96 345 кв. км площ и над 3 150 000 души население съединена България става най-важната балканска християнска държава – в териториален, икономически и културен смисъл.

2

1. Предисловие:

Още през 1880 г. е направен първият опит за обединяване на Княжество България с Източна Румелия. Родолюбиви дейци от двете държави, подкрепяни от княза, успяват да създадат комитет, който да подготви съединисткото дело. Новосъздаденият Централен комитет започва да работи с пълна пара, създавайки свои организации и възкресявайки дейността на гимнастическите дружества. За жалост Великите сили заемат отрицателна позиция спрямо желаната акция. Те не искат да нарушат статуквото на Балканите. При тези неподходящи условия активната дейност за обединение отслабва, но не замира поставената цел.

1

2. „Братя! Часът на Съединението удари!…“

В края на 1885 г. в автономната област започват големи вълнения, въпреки стремежа на правителството на Народната партия да ги ограничи. Първи развяват знамето на стълкновението панагюрци. Захари Стоянов пише до народа: „Братя! Часът на Съединението удари!… Вие се задължавате в името на отечеството ни, на славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело“. Една въстаническа колона излиза от селото в посока към Пловдив. Недялка Шилева е жената, която ушива и развява знамето на Съединението. Хиляди българи влизат и обкръжават източнорумелийската столица Пловдив. Княз Александър Първи Батенберг изказва одобрението си за съединистките планове.

Захари Стоянов

6

Княз Александър Батенберг

5

Знаме на Голямоконарската чета

10

3. „Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!“

Рано сутринта на 6-ти септември 1885 г. идва дългочаканият час на Съединението. Народът и войската, предвождани от майор Данаил Николаев, обграждат резиденцията на областния управител Гаврил Кръстевич и го арестуват. Той реагира спонтанно като родолюбец: „Аз съм българин; и аз съм за Съединението“. Безкръвната победа, продължава със съставянето на ново правителство.

Ликуват българите. По-късно Иван Вазов възкликва, че Съединението е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите“. На 8-ми септември 1885 г. князът признава Съединението и приема Южна България под своя власт. Пристигнал в Пловдив, той е посрещнат с безчет овации и нестихваща радост.

Гаврил Кръстевич

3

Майор Данаил Николаев

10

Манифест на княз Александър Български

4

4. „Из възвание на Димитър Петков до българския народ в подкрепа на Съединението (София, 6 септември 1885 г.)

„Съотечественици!

… Историческата ни задача е отчасти изпълнена и ние трябва да се покажем сега достойни. Ние трябва да се въоружим всеобщо и да защитим делото си. Не трябва да слушаме никакви съвети. Събирайте се във всеки град, село, махала и пр., правете митинги, изказвайте съчувствие на делото, защото то е българско дело. Искайте от нашето правителство да изпроводи войска, за да можем да си запазим единството и независимостта. (…)

Да покажем, че сме народ, достоен за свобода! Нашите братя в Румелия очакват от нас помощ. Излизайте, прочее, да защитим българската си чест!“

Димитър Петков

7

При съставянето на тази статия използвахме предоставената информация в учебниците „История“, изд. „Просвета“ и „История на България“, изд. „Стандарт“.

Add Comment