Не знаете, а Ви е интересно. Даваме Ви възможност да прочетете речта на Бенковски, изречена по време на събранието в Оборище (14-16 април 1876г.) , по повод недоверието на представителите на Батак, Панагюрище и Татар Пазарджик към светостта на делото, превърнало се в Априлска епопея.
„ По никой начин не мога да ви предам поверените ми тайни – каза той гръмогласно, – защото може да се намери между вас някой Юда да ги продаде за няколко сребърника на тиранското правителство, след което всичко ще бъде загубено. Тия тайни ще умрат с мене, ще ги скрия в гроба си. Но тия тайни на никого не бъркат да вземе участие в народната борба, когато настане часът. Комитетът, който ме е изпратил между вас с пълномощно, разполага с такава сила, щото отцепниците да не могат ни най-малко да повредят на делото. Не искат въстание Панагюрище, Татар Пазарджик и Батак. Нека се отделят! Ние и без тях ще предприемем славната борба за народна независимост и подир това ще си прегледаме сметките… Не дипломати, политици, философи и калугери аз искам при себе си. Аз искам въстаници, въстаници! Не бабешки благоразсъдства, не робски боязливости аз искам да слушам. Аз имам нужда от самоотвержени ратници за българската свобода, имам нужда от българи, готови при първия позив да строшат робските окови и да провъзгласят независимостта от петстотингодишния тиранин! … „
Впоследствие представителят на Батак – Горанов, осъзнава глупостта си. Не се знае поради какви съображение не съобщава на баташкия въстанически комитет оня момент от пренията, в който Бенковски изказва похвала за Батак и заявява, че е готов да отиде в това село и там да обяви въстанието. Това той не казва и след въстанието, дори и след освобождението на България.
